На 18 юли от 11 часа пред паметника на Васил Левски /до Ларгото/, ще бъдат отбелязани 182 г. от рождението на Апостола на свободата.
На днешния ден преди 182 години в Карлово се ражда един българин, който ще промени историята на България - Васил Иванов Кунчев – Левски.
Това е българският национален герой, който „посвети себе си на Отечеството си: да му служи до смърт и да работи по народната воля.” Този достоен мъж, който изповяда:„Ако спечеля, печели цял народ – ако загубя, губя само мене си”.
Величествен, но и тъжен е образът на Левски в „Епопея на забравените” на Вазов. Големият ни поет може би най-достоверно е предал духовната искра, която подпалва желанието на Апостола да тръгне по пътя към извоюване на свободата на Отечеството ни:
„Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея Богу, да получа раят,
мисля, че Той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и Господ сърдит си затуля ухoто
на светата песен и херувикoто.
Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на Господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа...
.....мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
....Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.”
Левски е необходим на нацията ни и днес със своята ненадмината нравствена чистота, с държавническата си прозорливост още във времето, когато България все още е под чуждо владичество. Той буди народа за така нуждата му свобода. Ето защо ни е необходим днес, не като легенда, а като действен пример на обществен водач. |
