През 1943 – 1944 г. е поставено общото начало на Историческия музей и Художествената галерия в Кюстендил. На 6 август 1944 г. група кюстендилски художници (общо 18 на брой) правят първата експозиция с 50 картини на Майстора, взети от Министерството на просветата. Тези творби са в основата на художествена сбирка, която всъщност е художествен отдел към Археологическия музей и е подредена в „Ахмед бей джамия” (специално ремонтирана от властите за тази цел). И макар още дълго време дейността на този отдел да се извършва на обществени и любителски начала, първите стъпки са направени. Едва на 24 май 1959 г., по решение на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет, в Кюстендил се открива художествена галерия, която започва своето самостоятелно съществуване първоначално под името Градска картинна галерия в преустроената Еврейска синагога. В началото Галерията разполага с фонд от около 150 творби на кюстендилски художници, като сред тях са и 50-те картини на Майстора – ценно ядро, което през следващите години се обогатява и определя облика на Галерията.
На 24 ноември 1972 г., по случай 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров – Майстора, е открита новата сграда на Галерията (авторски колектив: арх. М. Минева, инж. А. Конфорти, инж. Г. Даскалов, инж. Желев, арх. Сл. Василев). Същия ден са открити и два паметника на Майстора – единият пред сградата на Галерията (автор: Борис Гондов), а другият – в с. Шишковци (автор: Мара Георгиева).
Галерията става първата за страната специално построена за целта сграда. Интериорът е подчинен изцяло на идеята за създаване на подходяща среда за картините на Майстора. Той излъчва същата простота и хармония, както платната, експонирани върху изчистените стенни плоскости на залите. Пространствата са решени на нива, свързани от общото естествено горно осветление на тавана (оберлихт) и осигуряващи кръгова линия на движение. Всяко ниво е с възможности на отделно експозиционно пространство. През 1975 г. Галерията е обявена за „галерия-еталон” от Министерството на културата. Тя разполага с осем зали (1200 м² експозиционна площ и 250 м² фондохранилища) и климатична инсталация.
С годините нейната роля и престиж нарастват и през октомври 1972 г., със заповед на председателя на Комитета за култура, тя става Окръжна художествена галерия. Нейните функции и дейност вече далеч надхвърлят тези на една градска галерия – още през 1960 г., една година след откриването ѝ, се утвърждава ядрото на Окръжната група към Съюза на българските художници, укрепнала през годините като самостоятелна творческа организация. В залите на Галерията се уреждат едновременно постоянните експозиции и индивидуални изложби. Така през 1978 г. по предложение на Галерията се поставя началото на Общата художествена изложба „Кюстендилска пролет”.
Името на Владимир Димитров – Майстора Галерията носи от 1961 г. (Майстора умира на 29 септември 1960 г.). Неговото изкуство е тясно свързано с хората от Кюстендилския край – дълго време той живее и твори в кюстендилското село Шишковци. Кюстендилската художествена галерия притежава най-голямата и основната колекция от творби на бележития художник – маслена живопис, акварели, тушове и рисунки (1359 на брой). Картините на Майстора не могат да се сбъркат, защото са сътворени с неповторимостта на живописния и пластичен език на своя автор. Творчеството му заема основно място в общия фонд на Галерията. Той е обособен в няколко раздела:
• „Изкуство на кюстендилските художници”;
• „Изкуство на художници от страната”;
• „Антично, средновековно и възрожденско изкуство”;
• „Чуждестранно изкуство”.
В постоянната експозиция, която наброява около 200 творби, централно място е отделено на Майстора. Във фонда на Галерията най-богата и разнообразна е колекцията от творби на автори, които са родени, творили и творят в Кюстендил и околностите му, художници от различни поколения, както и от творби на художници, родени другаде, но работили тук и свързани с този край, чието изкуство е близко по дух и с обща идейно-пластична насоченост. Те са обхванати в раздела „Изкуство на кюстендилските художници”. Тази колекция от творби на автори от един регион формира специфичния облик на кюстендилската галерия. Произведенията на такива майстори като Стоян Венев, Никола Мирчев, Кирил Цонев, Асен Василиев, Мориц Бенционов, Богомир Лазов, Драган Лозенски, Борис Колев, Борис Елисеев, Николай Дюлгеров и др. в този раздел допринасят за неповторимостта и ценността на колекцията.
От началото на XX в. до днес Кюстендилската школа наброява близо 200 автори, голямата част от които с художествено образование. Включените във фонда творби на други изтъкнати български и чуждестранни художници са систематизирани в разделите „Изкуство на художници от страната” и „Чуждестранно изкуство”. Голяма част от раздела „Изкуство на художници от страната” е придобита през последните 15-20 години. Сред тях са произведения на Борис Иванов, Светлин Русев, Димитър Остоич, Дора Бонева, Петко Абаджиев, Здравко Алексиев, Иван Христов, Дечко Узунов, Петър Чуховски, Магда Абазова, Георги Божилов – Слона, Георги Трифонов и др.
Началото на раздел „Антично, средновековно и възрожденско изкуство” е поставено с малко на брой икони и възрожденски щампи, голяма част от които са дарение от един от най-големите изследователи на българското възрожденско изкуство – проф. Асен Василиев. През годините на своето самостоятелно съществуване Галерията непрекъснато обогатява своя фонд с попълнения от изложби, уреждани в страната и в града, и с дарения. Така например началото на раздел „Чуждестранно изкуство” се поставя през 1972 г. с дарението от личната колекция на изтъкнатия съветски изкуствовед П. Е. Корнилов. Интересен е и фактът, че Галерията е представяла на кюстендилското гражданство и на гостите на града оригинални творби на Рембранд и Пикасо, перуанско, японско, китайско, руско и италианско изкуство, множество изложби от нейния фонд, общи, национални, международни, гостуващи и авторски изложби и проекти. Традиционни за Галерията са изложбите: „Кюстендилска пролет”, „Жени художнички”, „Юбиляри”, „Будители” и Годишната изложба на кюстендилските художници. В Галерията се връчва и Национална награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора, която е единствена по рода си.
Заради невероятната акустика в залите тя е и място за провеждане на редица съпътстващи арт събития като концертите на бележити музиканти от ранга на Теодосий Спасов, Валя Балканска, Фумие Фукаи, Саския ван Кеер, Раф ван ден Мюлен, Ева Щайншаден, квартет „Еолина”, формация „Юлангело” и др. Галерията предоставя поле за изява на млади таланти, възпитаници на музикални и художествени школи, надарени деца от специализираните паралелки по изкуствата.
През 1980 г. авторски колектив от арх. М. Минева, инж. Вл. Марчинков, инж. Г. Даскалов, инж. В. Николова и С. Македонски разработва проект за разширение на Галерията, а от 1981 г. започват строително-монтажните дейности, които са преустановени през 1990 г.
От 2003 г. Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” е включена под №26 в списъка на „100-те национални туристически обекта”.
Уеб страница
Facebook профил
|
